Авторите на проекта наречен Bloodhound SSC го характеризират като ново инженерно приключение. В основата на проекта е болида за рекорд – подобен на стрела или ракета, качен на 90-сантиметрови титанови колела и снабден с двигател EJ200 от изтребител Eurofighter Typhoon. Задачата пред проекта и колата – не само да се бие сегашният сухопътен рекорд за скорост, но и съществено да се подобри като стойност. Сегашният рекорд за скорост на суша е поставен в пустинята Черната скала /Black Rock/ в Невада, Щатите и по всяка вероятност новият опит за рекорд с Bloodhound SSC ще бъде отново там.
Инициатор на проекта е лорд Пол Дрейсън, британски министър на науката, а заедно с министерството работят още учени от два университета – West of England и Swansea. Лидер на проекта е знаменитият англичанин Ричард Ноубъл, който сам има в сметката си няколко рекорда за скорост на суша с автомобилите Надежда /Trust/. Той е и движещата сила зад последния и актуален рекорд за скорост, поставен през 1997-а година от пилота от кралските британски военновъздушни сили Анди Гриин. Той успя да развие с колата на Ноубъл Thrust SSC 1228 км/ч, което е 1,02 Мах /1 Мах е скоростта на звука/. Гриин отново участва като пилот и в новото начинание.
Новият автомобил за рекорди носи името Блъдхаунд не в чест на прочутата порода кучета за гонене на избягали затворници, а от името на ракетата на ПВО на Великобритания Bristol Bloodhound 2, която е била на въоръжение в кралството в периода 1960-1991 година. Тя успешно се ускоряваше до скоростта на звука за само 2,5 секунди.
За да си представим грандиозността на замисъла зад новия автомобил за рекорди, трябва да проумеем, че целта му е да успее да изпревари куршум, изстрелян от револвер Magnum .357! В движение колата ще бъде привеждана от турбореактивния агрегат на изтребителя, допълнен с хидриден ракетен двигател, работещ на твърдо гориво с течен окислител. Съвместната им тяга е 200 килонютона и ще позволи на машината да се ускори до 1,4 Мах.
Изборът точно на такъв ракетен ускорител е продиктуван от съображения за безопасност – той е доста по-прост и управляем от чисто твърдогоривния ускорител и леко се изключва, ако възникне проблем. Освен двата ракетни двигателя, колата разполага с още един трети – 12-цилиндров двигател с вътрешно горене и мощност 800 к.с. Този мотор няма да има принос към въртенето на колелата, а ще задвижва мощна помпа, която трябва да осигурява притока от няколко десетки литра в секунда окислител в камерата за изгаряне на ракетния двигател.
Как се планира самият пробег? Максималната си скорост от 1050 мили в час /1690 км/ч/ Bloodhound трябва да достигне за само 40 секунди след старта. За това време колата ще измине над седем километра и още толкова ще й трябват за да спре. Спирането ще се обезпечава от три отделни системи. При максималната скорост ще се включи аеродинамичната – специални отварящи се настрани от колата щитове, при спадане на скоростта до средна ще се изтреля парашут, а за окончателното спиране на колата се включват нормални спирачки, но базирани на въглеродна основа.
Няколко думи за самата кола – дължината й е 12,8 метра, а масата 6,4 тона. Компоновката й е с разполагане на турбореактивния двигател директно под ракетния, а 12-цилиндровия ДВГ за задвижване на помпата е в центъра на корпуса.
Задвижвайки проекта министърът е попитал Ноубъл и Гриин дали ще могат да привлекат към него студенти и ученици, като е заявил: „Ако не намерим източник за вдъхновение за следващото поколение, ще бъдем приключени като страна!“ На всички стадии на проектиране и монтаж на колата-ракета в щаб-квартирата на проекта във Филтън, Англия ще участват младежи и успоредно с проекта ще функционира образователен център, който да вдъхновява младите хора в търсенето на новото и необикновенното.
Именно за това вдъхновение Анди Гриин споделя, че си струва да рискува живота си. Спомнете си само, че ще трябва да бъде изстрелян за 40 секунди до скорост по-висока от тази на куршум! Наистина, според пилота, цялата конструкция на колата е насочена към минимализиране на опасността. Но това не значи, че рискът е нулев. А според Гриин животът с нулева степен на опасност не е интересен!
