Казват, че в Щатите пикапът дели по-равно сърцето на фермера с неговия трактор. Мисля, че след появата на камиончето на Honda, ситуацията е доста много променена. Къде в трактор ще намериш кожена тапицерия на салона, едри спортни бодове на шевовете, първокласна аудиосистема, автоматичен климатик с разделени зони? Ами табло, подобно на това малките бързаци на марката с хромиран скоростомер и оборотомер?
Историята на колата стартира от 2004 г., когато на автосалона SEMA във Вегас е показан предсериен образец на първата за марката кола от най-разпространения в Америка тип, какъвто от десетилетия и с огромен опит в жанра предлага голямата детройтска тройка. Всички очакват сериозен провал, но първият огромен плюс за колата идва именно от американски адрес и то не какъв да е - този на Националната администрация по безопасност на пътното движение на Щатите - NHTSA. Агенцията обявява, че автомобилът е първият в света четириврат пикап получил пет «звезди» за безопасност в странични и челни краш-тестове. Година по-късно от същото място идва още една супер-похвала - Honda Ridgeline е обявена и за "най-необръщаща" се. На втората година от появяването си зад океана Ridgeline печели званието TRUCK OF THE YEAR 2006.
Колкото и да ви убеждават, че размерът е без значение, това съвсем не е така. Особено на пътя. Погледнат отвън пикапът на Honda си е скалоподобен, като истински каменист планински хребет, което между другото е и буквалния превод на името му. Над пет метра габарит с почти прави линии и прави ъгли, без малко три тона метал, подпрени от мощта на V-образния шестцилиндров двигател с неговите 247 к.с. 17-цоловите колела с леснота прехвърлят на пътя максималния въртящ момент от 342 Нм, разпределян според нуждата между тях от системата Variable Torque Management 4-Wheel Drive System (VTM-4(R) Full-Time 4-Wheel Drive и способни да оставят на пътя черни следи, пушек и стрес в съседите по светофарния старт.
Високата позиция на шофьора и ъглообразният дизайн позволяват да се вижда всичко над покривите на колите, но по-трудно това, което предстои на колелата. Карайки колата, не бива да се забравя, че капака на мотора завършва отвесно около метър и половина пред предното стъкло и по-отдалеч да се взимат мерки за преодоляване на скали и дупки в оф-роуд ситуации. Същото важи и за задната броня, която е някъде далеч назад в необозримо пространство, но след известно време и с малко повече каране маневрите стават както трябва.
Колкото е обемиста колата отвън, толкова е и просторна вътре - салонът позволява всякакви придвижвания, ергономията е много по-американска, отколкото японска. Позата зад волана е релаксираща, Донякъде е чак непривична толкова много свобода в сядането, без екстремната странична поддръжка на европейските седалки, която доста често си го изкарва на бъбреците на водача по твърдите пътища и дупки.
И понеже стана дума за оф-роуд, тук Honda Ridgeline предлага нещо, което го няма при другите "камиончета" - независимото окачване и отзад - не какво да е а мултилинк. Няма ги наклоните в завой, характерни за другите пикапи, рамата не е отделна, а интегрирана в купето на колата, което увеличава коравината му на усукване и огъване. Мощното окачване има достатъчно комфортна настройка, плавността на движение на "скалната" Honda е направо великолепна. Изключително трудно е пикапът да бъде вкаран в завой с вратите напред, именно заради мултилинка и настройките на окачването.
Един от най-големите плюсове на всеки пикап е "легенът". Малко трудно си представям Honda Ridgeline, наблъскана отзад с кюмюр или дърва, но много лесно влиза в очите картината на четириколка или два мотора ендуро в товарния отсек. И още един плюс - под пода на легена има още едно товарно обемче с капак, който се и заключва.
Наистина жалко, че този великолепен автомобил е недостъпен у нас, още повече във време, когато секторът на пикапите започва да набира сила на нашия пазар. Е, може да се докара от Щатите, ако разполагате с връзки и възможност да похарчите около 30-ина хиляди гущера. Няма да съжалявате...
