Реклама
Всъщност историята започва на 15 юни 1951-а, когато управителният съвет решава връщането на марката на състезателните трасета и се поставя трудната задача за възраждане на довоенната слава на компанията и на престижа на фирмата, сериозно пострадал от сътрудничеството с фашистката държава.
В резултат, още през същата година се появява кола със заводски индекс W194, базирана на агрегати от серийния седан Mercedes-Benz 300S. Техническите решения впечатлявали със смелост - W194 имал леко, обтекаемо купе от алуминий, носено от пространствена стоманена тръбна рама. За състезанията направили няколко коли, получили индекса 300, заради трилитровия си двигател и обозначението SL - „Sehr Leicht“ (много лек).
Заради силовата структура на рамата, колата имала много високи прагове и традиционната схема за отваряне на вратите не се получавала. Затова взели още едно нестандартно решение – закрепили пантите на покрива и отворените нагоре врати приличали на размахани криле. Заради вратите 300 SL получил още едно име - Gull wing (крило на чайка), което и досега се използва в автомобилостроенето за всички подобни автомобили, независимо от марката.
За да вкарат под ниския преден капак шестцилиндровия мотор с мощност 175 к.с., се наложило да го наклонят на 50 градуса вляво. Масата на новата сребърна стрела била едва 840 кг, което позволявало да се развие впечатляващата за времето скорост от 240 км/ч!
Дебютът на автомобила станал през 1952-а, а отборът включвал такива пилоти като Карл Клинг, Рудолф Карачиола, Фриц Рис и Херман Ланг. Mercedes-Benz 300SL (W194) хвърлил в нокаут спортния свят, спечелвайки практически всички стартове в които участвал! Фурорът на Mercedes-Benz 300SL (W194) през 1952-а бил само началото. След две години се появил осемцилиндровият Mercedes-Benz 300SLR (W196S), снабден със система за директно впръскване на горивото в цилиндрите /навлязла едва преди 2-3 години в днешните съвременни автомобили !/, мощност 300 к.с., максимална скорост 300 км/ч и аеродинамична спирачка в задната си част.
Със спорта би могло да приключи всичко, ако представителят на марката в Щатите, австриецът Макс Хофман, не бил заявил на среща с ръководството, че ще продаде поне 1000 броя от колата в граждански вариант. Подкрепили го и на 6 февруари 1954-а на автосалона в Ню-Йорк бил представен серийният Mercedes-Benz 300SL със заводски индекс W198.
Колата наследила от спортния прототип носещата конструкция, вратите и други елементи, но били доработени доста от останалите детайли. От това обликът й станал по-елегантен, появили се хромирани елементи, отопление, скъпи материали в купето и стилно приборно табло. Понеже почти целият багажник бил зает от огромния резервоар с обем 130 л., заради разхода до 25 на 100 при яко натискане на педала и резервната гума, багажът се закрепвал с колани на външен багажник зад седалките. За да се облекчи влизането в колата направили волана на панта и той се отмятал настрани.
Автомобилът бил по-технологичен, въпреки ръчната изработка с изчукване по дървени еталони на купето, голяма част от алуминиевите панели заменили със стоманени, а от алуминий били само вратите и двата капака. Това направило колата доста по-тежка – серийният Mercedes 300SL вече тежал над тон - 1130 кг.
За да запазят динамиката, поставили най-екстремалния за времето си по форсиране вариант на мотора, а вместо обикновената смазочна система, сложили такава със сух картер. Предлагали се пет варианта на главното предаване, максималната скорост достигала 290 км/ч, а от място до 100 км/ч този „звяр“ се изстрелвал за под 8 сек. - показатели поставящи колата по бързина над всички дотогавашни серийни модели.
Направили и малка, изцяло алуминиева серия от 29 автомобила, както и един от пластмаса. За три години – 1954-а до 1957-а са произведени общо 1400 „крилати“ купета от които до наши дни са доживели около 500, 30 от които в перфектно състояние. Цената била убийствена за времето си – 7500 долара, пари за които можело да се купят седем Volkswagen Beetle или три Jaguar XK120!
Сред собствениците на колата бил Елвис Пресли, купил я докато бил на военна служба в Германия. Карал я малко и я продал, защото не можел да разбере защо в толкова скъп автомобил трябва да сменя скоростите на ръка...
Имали в гаражите си колата кралят на Испания, София Лорен, Пабло Пикасо и други ВИП-личности. Доста от тях завършвали пътуването си в канавките, защото в същността си колата е състезателна и неподготвен шофьор не можел да се справи лесно с прекалената й склонност към поднасяне.
Mercedes-Benz 300SL наистина станал истинска сензация и символ на 50-е години. И като истински шедьовър става все по-скъп с времето. Всъщност това е не само един от най-добрите модели въобще в историята на марката, но и един от най-добрите спортни серийни автомобили на всички времена!
