Реклама
Винаги, когато стане дума за голямо изобретение винаги се намират хора, оспорващи първенството на автора. Това се случва и на инженер Валтер Линдерер от Мюнхен, подал заявка на 6 октомври 1951-а за "устройство, защищаващо намиращите се в кола хора от травми при сблъскване". Устройството на Линдерер включвало балон със сгъстен въздух и клапани, чрез които по команда на електроника въздухът изпълвал сгънат под тапицерията чувал. Патентът Patentschrift 896312 на Германското патентно ведомство е издаден едва на 1 октомври 1953-а. През това време американският моряк Джон Хетрик успял да катастрофира със семейството си и след като се отървал без особени увреждания, измислил аналогично устройство, наречено "безопасна възглавница, монтирана в атомобил" за което получил през 1953-а US patent 2649311. В него устройството на американеца се нарича cushion /възглавница/, но не е ясно кой е измислил най-изполваното днес име - airbag /въздушна торба/.
Много по-разумно решение се оказало използването на пиропатрон, генериращ за много късо време голям обем газове, необходими за бързото надуване на торбата. Пълното отваряне на възглавницата става за 50 милисекунди, а на 80-ата милисекунда човекът забива главата си в нея. Това решение дошло с патента на японеца Ясузабуро Кобори от 1963-а и се използва днес от всички производители.
В 1971-а Ford стартира опитна експлоатация на хиляда автомобила с пътническа предпазна въздушно възглавница. През същата година Daimler-Benz AG получава патент за предпазна възглавница , монтирана във волана. През 1973-а 1000 пробни автомобила с възглавници пуска и General Motors.
Отново Mercedes е първият автопроизводител снабдил серийно през декември 1980-а модела си Mercedes-Benz S-Klasse (W126) с възглавници за водача и пътника отпред в стандартното оборудване, малко по-късно същата година това прави и Honda с модела си Accord. От 1994-а насам Ford Motor Co снабдява всичките си модели с възлавници, през 1995-а във Volvo-850 са използвани за пръв път странични въздушни възглавници, което дава старт на "разселването" на еърбезите навсякъде из купето.
Въздушните възглавници са обширна тема за спорове, особено след публикуването на официална статистика в Щатите, сочеща че от 1990 до 2000-а година са регистрирани 175 смъртни случая, 104 от които на деца, причинени от отварянето на въздушни възглавници. Това е причината в много страни от света, включително и у нас да е забранен превозът на деца отпред, както и се препоръчва да не се возят отпред много възрастни и бременни, както и да се внедри система за изключване на пътническата въздушна възглавница. Според тази статистика на 800 случая на задействане на възглавниците се падат 20 със смъртен изход по тяхна вина.
