Реклама
Младият Енцо Ферари стартира в първото си автомобилно състезание - планинско надбягване в Парма, Италия и финишира на четвърто място. Той се доказва като добър пилот, но не велик - спечелил е 13 състезания от всичко 47 в които е участвал. Много негови познати твърдят, че основната причина победите му да не са повече на брой, е че прекалено се е грижел за състезателните си автомобили и никога не си позволявал да пресили или счупи мотор в стремеж за победата.
В средата на 20-е години на миналия век Енцо се отказва от личното си участие като пилот в състезанията, за да осъществи първата си и единствена любов - да прави спортни коли. Той оглавява спортния отдел на Alfa Romeo в 1929-а, но нервирани от тежкия му авторитарен стил на управление от Alfa Romeo го уволняват през 1939-а. Това му дава основание да основе собствена фирма за производство на автомобили, но по време на войната успява да произвежда само инструменти.
В 1947-а излиза първото истинско Ferrari и в същата година марката печели Гран При на Рим, още в първото си състезание като независим автопроизводител. В 1949-а Ferrari печели 24-е часа на Le Mans, а в 1952-а фирменият пилот на марката Алберто Аскари става световен шампион, печелейки всичките състезания в които стартира през годината.
Tова десетилетие е триумфално за Ferrari - година след година колите на марката доминират на пистите, печелейки осем шампионски титли. Победите си имат и висока цена - между 1955-а и 1965-а, шест от 20-е пилоти на Ferrari загиват в катастрофи, в пет случая колите излитат от трасетата и убиват общо 50 зрителя. До момента на смърта на Енцо през 1988-а колите на Ferrari печелят над 4000 състезания.
