Реклама
Точно преди 70 години - на 31-и декември 1941-а, от конвейрите на американските автозаводи слизат последните автомобили с хромирани деталайли, защото хромът е легираща присадка на стоманата и става важна стратегическа суровина, насочена единствено към военното производство.
СAЩ влизат във войната някак си бавно и неохотно. Най-големите американски корпорации имат интереси и от двете страни на фронта - докато General Motors и Ford Motor Co. получават печалба от немските си филиали, Mack изпраща камиони в помощ на сражаваща се Франция. Наказание за забяването е шокът на Пърл Харбър от 7 декември 1941-а. На 8-и декември Рузвелт обявява война на Япония, а на 11-и подписва обявяваването война на фашистска Германия.
По това време на мода в Америка се на мода моделите 1942-а, доста ефектни представители на "детройтския барок" - с пищни скулптурни форми и щедро обсипани с хромиpани елементи. В Щатите залежите на хромови руди са крайно оскъдни и американците, заедно с Третия райх, са сред най-големите потрибетиле и вносители на ценния метал.
В същото време компаниите преминават към масово изпълнение на военни поръчки, включително и на танкове, като M-3 General Lee, наречен "братска могила за седмина", защото не успява да се противопостави добре на немските танкове. Продукцията на Pontiac тогава се демонстрира пред обществеността като "посланник на смъртта", въвеждат се ограничения за използването на бензин, отпускан по талони, последният граждански Lincoln напуска конвейера през 1942-а, пропагандата осмива всеки американец, подволили си да се вози сам колата си - "Ако се возиш сам, значи до теб седи мистър Хитлер!", както и тези които си позволявали да натиснат по-сериозно газта на зелена светлина на светофара или да оставят автомобила си да работи на праден ход.
От 1942-а до 1945-а Chevrolet произвежда 8 милиона снаряди, 60 000 авиационни мотори Pratt & Whitney, 3800 бронетранспортьора, 2000 90-мм оръдия, почти милион тона алуминиеви заготовки, над 2500 тона магнезиеви отливки и 900 000 тона чугунени отливки.
За военни цели са направени над половин милион леки коли, изпращани в армията и на съюзниците по съглашението "ленд-лиз". В същото време към края на войната, заради прекъсването, потенциалът на американския пазар достига 16 милиона леки коли, защото над 6,5 милиона граждани принудено използват градския транспорт, а колите на други 9,5 милиона автомобилисти довършвали последните си земни километри. в края на войната всички зад океана с нетърпение очаквали възстановяването на гражданското производство, тръгнало с реклама на Plymouth - "правим великолепни коли, което беше истина вчера, сме уверени ще го има и утре!"
Ford Motor Company възобновява първа производството си още през средата на юли 1945-а, Chevrolet на трети октомври същата година. Колите се предлагат като образец 1946-а, въпреки че общо взето са леко оскъпени модели от преди войната, но това не им пречи да изчезват от изложбените зали като миналогодишен сняг. Като отглас на войната звучи стартът на използване вместо хром на никел и полирана стоманена неръждавейка.
