Реклама
Не може да се каже, че личният живот на Умберто е бил особенно щастлив - жени се за първи път през 1959-а и има трима синове от Антонела Пиаджо. Първите двама - близнаци, умират скоро след раждането, а третият син Джовани Алберто Аниели, нарочен за наследник на империята FIAT, умира от рак едва на 33 години през 1997-а, оставяйки една дъщеря - Азия Аниели. Умберто се развежда и оженва повторно, има още две деца - синът Андрея, родан през 1976-а и дъщеря Ана, родена през 1977-а.
Умберто е получава юридическо образование в университета на Торино. От 1969 г. ръководи FIAT France и успява за пет години да удвои продажбите на марката FIAT във Франция. След това оглавява FIAT Internacionale и успява да направи автомобилите на фирмата най-популярни в Западна Европа, като значително увеличава продажбите и в САЩ. Умберто специално се занимава с производството, като внедрява прогресивни за времето си форми на организация на труда. Отчитайки националните особености на италианския характер Умберто се отказва от фиксирания работен ден, позволявайки на всеки работник и служещ ефективно да се разпорежда с работното си и свободно време.
Братът на "Авокато" Джани - също адвокат, Умберто разширява дейността на фамилния конгломерат, като включва в нея банковото и застрахователно дело, операции с недвижими имоти и издателска дейност. В периода 1976 - 1979 г. е избиран и за сенатор на Италианската република, от 1970 до 1980 г. е изпълнителен директор на FIAT SpA и вицепрезидент до септември 1993 г. Умберто е президент на FIAT Auto от 1982 до 1990 г., президент на Piaggio&Co от 1965 до 1988 г., на Danone, Worms&Cie, член е на изпълнителния комитет на Assonime /Association of Italian joint-stock companies/. Член е на международните надзорни съвети на FIAT SpA и на Allianz. Умберто е съпредседател на италианско-японската бизнес-група, както и член на управителния съвет на Bilderberg Meetings, носител е на най-големите отличия на Италия и Франция - "Grand Ufficiale al mento della Republica Italiana" и "Grand Officier de la Legion d,Honneur", както и на емператорската награда на Япония - "Grand Cordon of the Order of the Sacred Treasure".
Едва ли някой, някога се е съмнявал, че въпреки различните имена на босовете на FIAT като Кантарела, Тесторе и Фреско, някой друг е дърпал конците на най-голямата италианска фирма освен партриарха Джани Аниели. Подобно на нещата във Ford през последното десетилетие и италианското семейство предпочиташе да остава в сянка, доверявайки се на наемни мениджъри, но когато също като в Америка ситуацията опря до кокала, фамилията излъчи свой представител за ръководител и спасител на семейното богатство.
Така след смъртта на Джани от сянката излезе по-малкия му брат - 68-годишният "авокато" Умберто Аниели, оглавил официално конгломерата след оставката на Паоло Фреско, предизвикана от най-ниското ниво на акциите на FIAT в период от 18 години. Според фамилните традиции Умберто става "патриарх" на семейството и се разпорежда с нещата, докато кандидатът за шеф на бъдещето на Аниели - внукът на Джани - Джон Елкан получи достатъчно опит за да оглави семейния бизнес.
Умберто Аниели е бил изключително представителен мъж, носил костюми, каквито само един Аниели може да сложи, държанието му и тона на гласа издавали силата на желязната ръка , облечена в бархетна ръкавица, ръка на солидна вековна династия. Всички помнят трагедията сполетяла лично него и династията - смъртта преди четири години на сина му Джовани, който трябваше да седне на фамилния престол на Аниели и да оглави FIAT. Млад, колоритен и добър мъж, малко над тридесетте покосен от бързотечен рак. Животът, обаче, продължава, задълженията остават, както и постоянно скритата дълбоко болка на Умберто.
Джани Аниели дърпаше конците на FIAT цели 30 години и успя да направи заедно със сътрудниците си фирмата световен автомобилопроизводител, преди да напусне през 1996 г. най-високото място в иерархията на фирмата, отстъпвайки го на наемен мениджър.
Според Паоло Банфи, мениджър в Euroconsult, Умберто Аниели е бил консервативен избор, подкрепящ интересите на фамилията, а не на банките и собствениците на акции. Според Джулио Брунета, мениджър в Alpe Adria Gestioni, изграденият корпоративен стил на работа на Фреско от годините му в САЩ с General Electricks, се различава чуствително от този на фамилията Аниели, които изключително разчитат на връзките си с политическия елит на Италия и респективно на подкрепа от държавата в трудни периоди. В потвърждение на мнението му, почти веднага след "коронясването" на Умберто, се е състояла негова среща с министър-председателя Силвио Берлускони по въпросите на кризата във ФИАТ. След срещата Берлускони прави недвусмисленото изказване, че не вижда друга ситуация и няма друго желание, освен това най-големият частен работодател в страната да си остане в италиански /на фамилията Аниели/ ръце. Тук е моментът да напомним, че FIAT е имал опция да продаде FIAT Auto на General Motors Corp.
По време на разговор Джанкарло Боскети, шеф на FIAT Auto, споделя пред представители на пресата: "Автомобилите в групировката FIAT са абсолютно стратегическо направление. Ако мислим за бъдещето, абсолютно непредставимо е че автомобилното направление ще изчезне от групата. Естествено, трябва да засилим съвместната си работа с GM, но това не значи да се предадем на американците, а да вършим нещата заедно." - стратегия, която много успешно приложи днес топ-босът на италианския конгломерат Серджо Маркионе, уредил глобален алианс без пари с Crysler.
FIAT Auto е наистина в основата на компанията. Дори на смъртно ложе Джовани Аниели не даваше и дума да се издума за разделянето на автомобилната част на отделни фирми. Но днес ситуацията е друга и водещите мениджъри са съгласни с позицията на Умберто Аниели, че разделянето на поделенията е най-добрата формула за спасяването на FIAT Auto, заедно с непрекъснатото налагане на пазара на нови модели и преструктурирането на фирмата. Такова е и предложението на банките-кредитори, налели сериозни суми във FIAT SpA - да се отдели самостоятелно FIAT Auto с рекапитализация от пет милиарда евро, а останалата част от групировката да формира нова със собствена котировка на борсовия пазар и същите собственици на акции като FIAT SpA. По този начин FIAT Auto нямало да "тежи" върху резултатите на другите компании, които генерално са печеливши.
Това ще помогне и на FIAT Auto да се освободи от част от разходите за развойна дейност /80% от всичките за групата/, резултатите от които ползваха с успех след внедряването им при леките автомобили и другите поделения - Iveco /камиони и автобуси/ и CNH /трактори и друга машинна техника/.
