Реклама
За разлика от доста други известни личности свързани по някакъв начин с автомобилите, малкият Алек не видял нито един от тях чак до 12-годишна възраст. Може би и това е една от причините довели го до оригинално преизобретяване на автомобила.
Творбата на живота му - прочутото Мini, не прилича на нито един автомобил дотогава. Исигонис успява да излезе от типичния за конструкторите на времето си начин на мислене и да създаде нещо наистина оригинално, автомобил който с много малко отстъпи на победителя в конкурса "Автомобил на столетието" - Ford model T.
След войната, когато Алек е на 16 години, семейството му се мести във Великобритания, а самият той е записан в политехниката Бетърсии в Лондон. Най-големи проблеми по това време му създава математиката, той намразва непреодолимостта на нейните закони и я определя като :"враг на всеки истински създател". След приключването на образованието си Исигонис започва работа в автомобилната индустрия.
През 1943 г. е вече инженер-проектант в Morris и прави проект на двуместен автомобил с който показва вижданията си за това как трябва да изглежда един малък автомобил. Колата има монолитна конструкция и 14-цолови колела, предно предаване и лежащ четирицилиндров двигател, което позволява да се увеличи пространството за пътниците. Налага му се да изостави временно идеята за предното предаване, но проектът по-късно става основа за друг легендарен автомобил - Morris Minor, произвеждан от 1948 до 1971 г.
През 1952 г. Morris се слива с Austin. По време на обединението възникват вътрешни напрежения между персонала на двете фирми и за негово съжаление Исигонис е принуден да напусне. Отива на работа в Alvis, Ковънтри, където разработва спортен седан с V-образен, осемцилиндров двигател. И тук съдбата отново застава срещу него с решението на фирмата да не произвежда колата. Това, както и молбата на сър Леонард Лорд, президент на ВМС, е и причината да се върне обратно в Morris-Austin, носещ вече името British Motor Co.
Вече като шеф-инженер Алек Исигонис създава незабвно екип, който да изучи и развие идеята му за много малък автомобил. Идеята за колата идва точно на време - в разгара си е Суецката криза /национализирането от страна на Египет на Суецкия канал/, която още през септември 1956 г. води до драстично намаляване на постъпващия в страната нефт.
Задачата, поставена от сър Лорд е ясна - да се направи по-малка по габарит кола от Morris Minor, но тази кола трябва да е пълноценна за четирима възрастни пътника и да използва съществуващ двигател. Ражда се проектът ХС9003.
Исигонис буквално потъва с главата надолу в идеята. Намалява диаметъра на колелата до 10 цола, като по този начин подкалниците не отнемат жизнено пространство в кабината. Поради същата причина колелата са поставени буквално в ъглите на каросерията. Компактното, гумено-конусно окачване, широката стъпка и дългото за габарита междуосие на колата осигуряват сигурно и точно водене на колата, което й позволява по-късно да печели много състезания.
Друга, много интересна идея на конструктора е поставянето на двигателя напречно, както и задвижването на предните колела, като трансмисията е разположена отдолу в масления картер на двигателя. По този начин на разположение на пътниците остават цели 80 на сто от дължината на колата /три метра/. Интересна подробност е че конструкторът не е мислил сериозно върху стила на колата, но независимо от това тя се получава толкова удачна, че самият Батиста Пининфарина я хвали и пита Исигонис дали не е преди всичко стилист. Гордият отговор е: "Аз съм само инженер!". Пръвите прототипи стъпват на пътя през октомври 1957 г.
26 август 1959 г. става забележителна дата в историята на автомобилния дизайн. Хората на British Motor Corporation показват на света колата под две марки - Morris Mini-Minor и Austin Seven, практичен и с изчистени линии модел. Автомобилът е с изцяло независимо окачване, вози пълноценно четирима, максималната му скорост е 112 км/ч. И това е най-евтината кола на пазара. Остава в историята с името Mini. Всичко което е заложено като идеи в колата е копирано буквално от всеки автомобилен производител в света.
Годините през които малкото Mini царува в умовете и сърцата на младите и не толкова млади почитатели на хубавите, интересни и добри коли доказват, че Исигонис не е само инженер, а и истински създател. Направените от него Mini, Minor и Austin 1100 са сред петте най-продавани модела в британската автомобилна история. Сред списъка на най-известните собственици на авмтомобилите Mini са всички битълси, Стив МакКуин, Клинт Истууд, Пол Нюман, Бриджит Бардо, Дъдли Мур, Клиф Ричард, Туиги, почти всички членове на английската кралска фамилия.
Колата влиза в производство през 1959 г., прави се десетилетия и последното оригинално Mini напуска конвейера през октомври 2000-а година. Един истински "evergreen" автомобил.
Алек Исигонис получава рицарско звание от английската кралица за успеха на автомобила си. Това донякъде му замайва главата и го прави доста опърничав. Широко известно е мнението му, че маркетингът е празна работа и загуба на време. Самият Исигонис мрази лукса, смята че радиото и комфортните седалки подлудяват и объркват водача.
Топ-версията Mini-Cooper е направена през 1961 г. и колата печели четири години последователно прочутото рали "Монте Карло" - 1964, 1965, 1966 и 1967 г. В историята на рали-спорта, обаче са записани само три победи, защото през 1966 г. колата е дисквалифицирана.
В края на 60-е години сър Исигонис планира наследник на колата, носещ означението 9Х. Основен натиск за създаването на този вариант идва от филиала на ВМС в Италия - Innocenti, откъдето искат автомобил "mini-mini". Двигателят на прототипа е с по-малък ходов обем, има маховик-генератор, дистрибуторът е закачен директно на разпределителния вал. Дори вариантът с шестцилиндров, 1,3-литров двигател е достатъчно малък. Колата е по-малка, по-лека и с по-голямо вътрешно пространство от оригиналното Mini.
Колата, обаче, е "убита" по политически причини след обединяването на ВМС и Leyland в British Leyland и тихата война между президента Хари Уебстър и сър Исигонис. Конструкторът успява да спаси от унищожение два прототипа, единият от които използва редица години като персонален транспорт.
Innocenti получава по-късият вариант, който иска през 1974 г. Моделите 90 и 120 са на скъсена платформа от Mini, екстериорът е италианизиран от Бертоне, направен е и спортен вариант Innocenti Mini De Tomaso.
Дизайнерите на Rover подготвиха през 1996 г. два много интересни прототипа по идеите на Исигонис за автомобилните изложения, автомобили подготвили територията за появата на новото Mini, марка принадлежаща на BMW, марка от която единствено не се отказаха германците след неуспешния си финансов опит с Rover, марка донесла непреходна автомобилна слава на създателя на съвременния малък автомобил, гениалният инженер и автомобилен конструктор сър Алек Исигонис.
