Реклама
Карл-Петер Форстер е роден на 9 май 1954 г. в Лондон, раснал е в три града на Европа - Лондон, Бон и Атина. Има две висши образования - завършил е икономика в Бон и авиационно космическо инженерство в Мюнхен. Форстер е женен, има три деца, обича да кара ски и да управлява яхти.
Кариерата му започва през 1982 г., кагота става консултант на MacKinsey&Company в Мюнхен. През 1986 г. постъпва в техническия развоен департамент на BMW AG и по-специално в отдела за изпитания на автомобили, като експерт по планиране и логистика. Две години по-късно Форстер става системен и програмен мениджър на BMW 5-а серия. През 1990 г. поема разширени отговорности като шеф на отдела за изпитване и ръководи екипа от изпитатели в развойния център на баварската фирма. През периода 1993 - 1996 г. поема цялата отговорност за 5-а серия на фирмата.
Карл-Петер започва да трупа интернационален мениджърски опит от 1996 г., когато е назначен за управляващ директор на BMW Южна Африка. В сферата на отговорностите му влизат вече маркетинга, продажбите, производството, доставките и финансите.
От февруари 1999 до март 2000 той е член на борда на директорите на BMW AG, отговарящ за световното производство. Заедно с членовете на борда отговарящи за развитието и продажбите, Форстер е в управата на всички проекти за развитие на баварската фирма. С назначаването му за управител на Adam Opel AG, Форстер стана първият германец шеф на фирмата от 12 години насам, период през който тя беше ръководена от четирима американци - Луис Хъфс, Дейв Хърман, Гери Купър и Робърт Хендри.
"Изключително сме доволни, че Карл-Петер Форстер се присъедини към Opel и глобалния "отбор" на GM" - сподели биг-босът на автофирма №1 Рик Вейгънър - "Вярваме, че Питър е точният човек, който да продължи да води Opel AG към успехи. Като се има предвид ключовата роля която Opel има за GM, цялата ни организация е ентусиазирана да работи с него и европейския ни филиал за да върнем на компанията предишната й сила".
Не остана по-назад и президентът на GM Europe Майкъл Бърнс :" Карл-Петер Форстер е ръководител с изключителна мотивация и ще ми е изключително приятно да работя с него. Той пое отговорността за Opel AG във време пълно с предизвикателства. Време в което пазарът е по-конкурентен от когато и да е било. Затова успехът на Opel е изключително важен за цялостния успех и на General Motors".
Веднага с назначаването си за шеф, младият за стандартите на този бизнес Форстер налага 14-часов работен ден. Сутринта му по принцип е посветена на управленски съвещания, които по правило не продължават повече от час. Следобедите са посветени на посещения в поделенията на фирмата, като не пропуска нито ден развойния център и дизайнерското студио. Според сътрудниците му в Opel такъв дързък, бърз и точен ръководител не е имало от години. Намеренията му не са скрити, а са точни и ясни, поставени официално пред сътредниците му.
А те са:
- Организирана изцяло по нов начин пазарна стратегия за Европа и Германия,
- Освобождаване от досегашния имидж на марката като производител на евтини автомобили, а постигане на имидж на марка правеща качествени и повдигащи имиджа на собственика автомобили,
- Стабилизиране на фирмата най-късно до 2003 г.
Форстер приема новата си работа и като спортно предизвикателство, въпреки никак леката задача да върне минимум загубените през последните години 5% от общо 17-е процента на Opel на пазара. Въпреки изказаната му подкрепа от шефа на европейския филиал на GM Бърнс, на Форстер му се налага понякога да влиза в сериозни противоречия с него, но с подкрепата на биг-боса Вейгънър явно успява да наложи своята линия.
Пътят пред Opel е наистина ясен и той не се различава особенно от пътя и на конкуренцията. Просто на пазара трябва да се предлагат непрекъснато все нови и нови решения, да се търси интереса на купувачите и по възможност да се създават нови ниши на пазара. Това е причината Форстер да иска нови модели за младите купувачи - спортно купе наследник на Tigra, кабриолет и миниван на базата на новата Corsa, компактен всъдеход, който да се прави съвместно с FIAT, както и луксозен модел за хората с по-представително положение в обществото на базата на концептуалния Сигнум.
За Форстер основният конкурент е Volkswagen и това е причината да се опита да изтегли по-напред дебюта на новата Astra, като по този начин изпревари появата на Golf пета генерация. В същото време шефът не иска ерзац-автомобил, направен единствено с целта бързина. Той лично бракува всички версии на новата кола и поиска още по-свеж и оригинален дизайн, така че по нищо да не отстъпва на бъдещия нов фолксваген.
Форстер смята, че предшественикът му Робърт Хендри е направил много сериозна грешка, като се е отказал от производството на автомобили от най-висок клас и е поискал също от конструкторите да работят върху "смела и нова Омеgа". За този автомобил тогава е ясно само едно - по икономически причини няма да се прави в Германия, а най-вероятно в Полша. Мотивите на боса са ясни - намаляване на производствените разходи, които според него не бива да надвишават 600 евро на автомобил.
Форстер е сложил вече кръст на минивана Аgila, идентичен с модела Vagon R на Suzuki, кола не успяла да добие популярност на пазара в Европа. На негово място босът иска миниван, който ще бъде направен на базата на новата Corsa. Другият миниван - Zafira, ще получи задвижване и на четирите колела.
На Форстър му се налага да извърши и някои не съвсем популярни и неприятни работи. Основната сред тях е намаляването разходите по подръжката на производството и администрацията. Съкращава 5000 души, следват ги други 2500. Естествено, това е неприятно, дори и в личен план, но влиза в правилата на играта, която Форстер обича най-много - успешното ръководене на голямо предприятие.
Един от силните му козове в това е че никога не поставя собствените си интереси пред тези на фирмата. Такова поведение, според него, най-много може да го подразни у даден човек, не толкова с личния интерес, колкото с възможността такова поведение да попречи на необходимите за фирмата промени.
След няколко години усилена работа в Opel, които донасят определен ренесанс на марката, Форстер през юни 2004-а е издигнат за вице-президент на GM и за президент на GM Europe, като остава и председател на надзорния съвет на Opel.
