Реклама
Един от босовете при който стартира нанадолнището на Ford е Джак Насър, роден на 27 декември 1947 г. в Амион, Ливан. Прякорът му е Джак Ножът /Jac The Knife/, заради уменията му да намалява разходите. Ливанец по рождение, той израства в Австралия и завършва там Кралският институт по технологии в Мелбърн. Говори отлично Английски, арабски, испански и портуалски. Има 30-годишен брак преди развода си през 2001-а и четири деца от него. Интересна подробност е че Карлос Госн, президентът на Renault и Nissan Motors също е ливанец по произход и че двамата са добри лични приятели.
Джак Насър бе №1 в иерархията на Ford Motor Corp., като неин президент и изпълнителен директор, член и на съвета на директорите й. До 1 януари 1999 г. Насър е изпълнителен вице-президент, президент на Ford Automotive Operations, както и председател на Ford Europa.
Преди да стане президент на Ford Automotive на 1 ноември 1996 г., Насър е вице-президент на поделението занимаващо се с разработка на нови продукти, за какъвто е назначен на 1 май 1994 г. Председател на съвета на директорите на Ford Europa и вице-президент на компанията-майка Джак Насър става на 1 януари 1993 г.
Трудовият стаж във Ford на Насър започва през 1968 г. като финансов аналитик. Растежът му във фирмата минава през различни длъжности в международни поделения на фирмата, както и в САЩ, където е изтеглен през 1973 г. в отделението за товарни автомобили, а след това във финансовото подразделение на Ford. Почти година след това се връща отново в Австралия в качеството на мениджър-аналитик по приходите, а малко след това е шеф на производствения отдел на австралийското поделение.
От 1975 г. Насър работи в най-различни поделения на Международното автомобилно отделение на Ford IAO. Сред международните му задачи през 70-е и 80-е години са длъжностите изпълнителен директор на Ford за Азиатско-Тихоокеанското и Латино-Американското направления.
Интересно е назначението му през 1987 г. като вице-президент по финансите и управлението на компанията Autolatina, съвместно предприятие с Volkswagen в Бразилия и Аржентина. Насър определено е имал достатъчно опит в това отношение, след като е отговарял за развитието на бизнеса и въвеждането в действие на монтажния завод на Ford в Хермосило, Мексико през 1983 г., а също така е участвал в преговорите при отварянето на друго съвместно предприятие на Ford, този път в Южна Африка през 1982 г.
Насър се връща през февруари 1990 г. в Австралия като президент на Ford Australia и ръководи филиала на далечния континент до назначаването си като ръководител на Ford Europa през 1993 г.
След уволнението му от пост №1 във Ford под натиска на челеновете на прочутата фамилия, Насър става старши партньор в One Equity Partners, поделение на Bank One. One Equity е майстор в бързите сделки, като само от случая с Polaroid отбелязаха 79% печалба. След банкрута на Polaroid Corporation и закупуването й от One Equity, Насър е неизпълнителен президент и наблюдава реструктурирането на компанията в периода 2002 - 2005-а година. След приключване на реструктурирането Polaroid е продаден на Petters Group за $426 million. Насър и президентът Джей Майкъл Покок си тръгват от операцията съответно с по $12.8 и $8.5 милиона.
В момента официалната позиция на Насър е неизпълнителен директор на борда на BHP Billiton - англо-австралийска минна корпорация.
Преди година Насър беше начело на атаката за закупуване на Land Rover и Jaguar от група фирми, обединени около One Equity. Звучеше малко иронично, защото именно Насър беше човекът зад сделката по закупуването на двете британски марки по времето му във Ford. Не би, индийците спечелиха битката.
Ето някои от вижданията на бившия президент на Ford за икономическото положение в света на автомобилостроенето, както и за предизвикателството на бъдещето към този могъщ клон от съвременната световна икономика, изказани на форум на Британско-Американския бизнес в Ню-Йорк преди осем години и все още актулни днес.
"След десетилетие на икономически растеж САЩ го чака понижение на резултатите, белезите на които всички вече виждаме. Когато разсъждавам върху фактите, които ще имат най-сериозно влияние върху бъдещето, най-големият катализатор по всяка вероятност ще бъде Интернет. Важното е да съумеем да използваме новата технология за да създадем нови бизнес-възможности. В това направление Ford е водещ - Ford.com е глобален автомобилен уеб-сайт, който е регистрирал 124 милиона посетители през миналата година. Тези посещения ни донесоха приходи от над един милиард долара.
Успоредно с това непрекъснато трябва да работим за още по-пълното задоволяване на клиентите. Целта ни не е да бъдем №1 автомобилна компания в света, а №1 компания за потребителите по отношение на автомобилните ни продукти и сервизи. Естествено и преди сме имали много точна идея, от какво има нужда потребителят, иначе никога не бихме достигнали цифрата 100 години в своята история. Но сегашният потребител и конкуренция изискват много по-дълбоко ниво на проникване в психологията и на двете. Добър пример за това е че навреме усетихме например потребността от автомобили под наем и нуждата от собствено финансиране на покупките на коли. Затова сега Ford Financial, включващ и Ford Credit, заедно с фирмата за коли под наем Hertz са всяка №1 в своето поле на бизнес.
Несъмнено важно направление е още по-здраво да работим в основния ни бизнес - производството на автомобили. През 1999 г. основахме Premier Automotive Group за да можем агресивно да увеличим присъствието си в горната част на пазара - сектора на луксозните и скъпи автомобили. В тази група включихме Lincoln, Volvo, Land Rover, Jaguar и Aston Martin. Резултатът от това образование е повече от добър - растежът е от 200 000 автомобила годишно на 600 000 през 1999 г. и 883 000 през миналата.
Как виждаме бъдещето?
Умен човек някога е казал, че е трудно да се правят предвиждания за това, което идва. Но някои неща днес не е трудно да се предвидят, защото следват тенденции, които вече са започнали. Преди 100 години десетте водещи компании в САЩ са били най-вече от областта на добива и обработката на природни ресурси - въглища, стомана, тютюн, захар. Преди 50 години листата се водеше от компании-производителки. Днес в първата десетка са компаниите, заложили съдбите си на науката, технологията и "сивото вещество".
Материалните ресурси все още са важни. Производството, качеството, продуктивността също. Но хората - образованите, будни работници - днес са истинският ключ към успеха. И тази тенденция ще се ускорява. Има още три тенденции в глобален мащаб, които ще се ускоряват. Първо - светът ще става все по-богат. Второ - старата командно-контролна система си отива за добро. Трето - възможностите никога не са били по-големи, но всяка притежава конкуренция. Ако технологията и пазарите работят както трябва в места като Китай, Индия и Източна Европа, светът ще стане по-богат в мащаби, които не можем да си представим днес. Но за да бъдем реалисти - рисковете и спадовете също ще растат в същата прогресия, затова трябва да се инвестира в това да имаш възможно най-добрите хора в стана си и да взимаш от тях най-доброто на което са способни."
