Реклама
Всичките още от невръстна възраст се увличат от автомобилите, стават известни конструктори, бизнесмени и състезатели с изключение на Марио, който е художник и именно той е "бащата" на знаменития тризъбец-емблема на фирмата. Емблема, донесла световна слава, както на серийните автомобили на фирмата, така и на състезателните й модели.
Пръв се докосва до моторите най-големият - Карло. Той работи във фабрика за велосипеди край Милано, прави едноцилиндров двигател за велосипед, стартира с него в мото състезания, печели няколко от тях, като поставя и рекорд на страната по скорост в едно от тях през 1900 г. - 50 км/ч. По-късно работи в Isotta-Fraschini, FIAT, Biarichi, а в последните години от живота си - 1905 - 1910 е директор в завода за спортни автомобили Junior. Успява да вземе в една от фирмите на работа и невръстният тогава /15 години/ Алфиери. Карло има добър и успешен, но твърде кратък живот - умира едва 29-годишен, тогава на работа в Bianchi.
На 1 септември 1914 г. Алфиери, наследил духа и уменията на брат си като конструктор и състезател, основава собствена авторемонтна работилница, която по-късно става основата на световноизвестната фирма Maserati. Тя е разположена буквално в сянката на знаменитата статуя на Нептун в Болоня, факт, който по-късно намира мястото си в историята на фирмената марка. Така възниква в историята Societa Anonima Officine Alfieri Maserati.
Заедно с братята си Еторе, Биндо и Ернесто прави първите състезателни автомобили Maserati, които сам изпитва и управлява като първокласен пилот. През 1926 г. е направен Tipo 26, първата кола направена изцяло от Maserati, първата носила прочутия нептунов тризъбец. Още същата година Алфиери печели с колата си знаменитото състезание Тарга Флорио. През 1927 г. Алфиери преживява сериозен инцидент в Месина с Tipo 26В, но дори и без него Maserati печели италианската конструкторска титла. През 1929 г. идва ред на V4, който има 16-цилиндров двигател, кола поставила световния рекорд по скорост на разстояние 10 км в Кремона с пилот Баконин Борзакини. Същият пилот печели първата Голяма награда на фирмата в Триполи през 1930 г.
През следващата година идва модела 4CTR, както и колата с предно предаване SC2500, последната направена от Алфиери Мазерати. Неговият живот се прекъсва трагично рано като на брат му - загива в автомобилна катастрофа на 3 март 1932 г.
Смъртта на Алфиери не обезкуражава останалите братя - Биндо, Ернесто и Еторе продължават делото на двамата си починали братя Карло и Алфиери. Усилията на Maserati нарастват и спортните успехи продължават - идва поредният успешен двигател - 8-цилиндров, трилитров. През 1933 г. към отбора на фирмата се присъединява Тацио Нуволари, дава много съществен принос към тунинга на окачването и адаптирането на новия двигател към шасито. Нуволари печели Белгийската Грап При, както и тези на Ница и Монтенеро. По това време животът хич не е лесен за отбора - в състезанията вече доста силно присъстват съставите на Mercedes-Benz и Auto Union.
През 1937 г. братята продават фирмата на семейство Орси от Модена, независимо че нямат финансови затруднения. Естествено остават в нея до 1948 г. в качеството си на специалисти и главни инженери, продължават разработването на състезателни автомобили, които са в зенита на славата си най-вече през 50-e години на миналия век. Maserati доминира състезателната сцена, независимо от повече от сериозната конкуренция от страна на Mercedes. На 30 май 1939 г. печели много важна победа В Индианаполис с пилот Уилбър Шоу и модела 8CTF, повтаря американския успех и следващата година.
По време на Втората световна война фирмата е настроена към военно производство, най-вече на инструменти, електрокомпоненти, свещи и електромобили. След войната се връща към оригиналните си дейности с нов GT автомобил - А6 1500. Колата дебютира успешно на пистата в Модена с Алберто Аскари, а през края на 40-е и началото на 50-е години главни съперници са автомобилите на Alfa, Ferrari и Talbot. Натрупват се няколко победи, но и конкуренцията на стои на едно място - Alfa Romeo и Ferrari стават все по-силни.
През 1953 г. отборът е подсилен от пилоти като Фанжо, Гонзалес, Маримон, Бонето, печелят се няколко важни победи през сезона, като тази на Фанжо в Италианската Гран При, спечелена срещу пилотите на Ferrari Аскари и Фарина. През 1954 г. Фанжо печели Аржентинската Гран При с модела 250 F., а през 1957 г. заедно с петата си световна титла Фанжо донася и първата световна титла при конструкторите за Maserati. През същата година фирмата официално се отегля от състезанията, но продължава да прави двигатели за други отбори сред които е Couper - 12-цилиндров, с по три клапана на цилиндър и тройно запалване.
През 1940 г. централата на фирмата е преместена от Болоня в сегашното й място Viale Ciro Menotti в Модена. Там където е превзета напълно от Ferrari през 1997 г. Започналата от малката работилничка фирма на тризъбеца, днес е интернационално предприятие с представителства в 43 държави в света.
Интересна подробност е това, че фирмата от 1968 до 1973 г. е под френски контрол. Сitroen купува дела на фамилията Орси, но оставя Адолфо Орси за почетен президент. Нефтената криза от 70-е години принуждава французите да ликвидират компанията, но под натиска на италианската общественост, френският дял е поет от държавната агенция GEPI, създадена от държавата за да запазва работни места във ликвидирани предприятия.
През 1975 г. контролният пакет акции отива в компанията Benelli, а управляващ директор е бившият аржентински пилот Александро Де Томазо. През 1993 г. в играта се намесва FIAT Auto, която продава през 1997 г. Maserati на Ferrari.
Историята на името Мазерати е история на отлични автомобили като Bora, Merak, Khamsin, Kyalami, Quatroporte, Biturbo, на супер постижения и превъзходство. Както в дизайна и технологичното новаторство, където блестят развитието на 16-цилиндровия двигател, предното предаване за едноместен състезателен автомобил, хидравличните спирачки, така и във възможностите и издръжливостта на машините.
Превъзходство, доказано с най-важните моменти в историята на марката - световен рекорд по скорост от 246,029 км/ч, поставен от Борзакини през 1929 г., световната титла спечелена от Хуан-Мануел Фанжо с 250F през 1957 г., както и последният - лансирането на Maserati Coupe Cambiocorsa с мощност 390 к.с. на автосалона в Детройт, лансиране с което се отбеляза завръщането на марката на най-важния в света автомобилен пазар - този на Щатите.
