Реклама
Още 11-годишен Батиста, най-младият от 11-е деца на семейството, работи в работилницата на брат си Джовани "Stabilimenti Farina". На 17 години прави дизайна на FIAT Zero. По време на Първата световна война му е поверена от офиса на веонновъздушните сили сериозната задача да наблюдава персонално производството на тренировъчни планери "Aviatic".
През 1920 г. заминава за Америка за да добие лични впечатления от постиженията на великата страна. В Детройт среща Хенри Форд, който моли талантливия млад италианец да остане в Америка и да работи за неговата компания.
Пининфарина, за голямо съжаление на великия индустриалец, отказва и предпочита да се върне в Италия променен за винаги. Лично за него посещението в Америка се превръща в огромен капитал, не толкова заради наученото за новите автомобилни технологии, колкото заради ентусиазъма с който зарежда частното предприемачество американците. Това го предизвиква да поеме и предизвикателството на живота си.
През 1920 г. се оженва за Роса Копасо, имат две деца - Джианна, родена 1922 г. и Серджо, роден 1926 г.
Батиста винаги се е увличал, освен от постоянната си страст автомобила, още от аеродинамиката и летенето. През 1921 г. побеждава в състезанието "Аоста-Гран Сан Бернардино", като поставя рекордни времена за всички категории автомобили, рекорд останал недостигнат 11 години след това. При това участва със собствен, не подготвен специално за състезания автомобил.
През 1930 г. Батиста напуска "Stabilimenti Farina" и основава "Carrozzeria Pinin Farina". Планът му бил да прави специални купета за автомобили, но имал предвид и разширение на дейността си извън простата ръчна изработка. Иска да трансформира производството на купета в независима индустрия. Той оборудва предприятието си с най-модерни инструменти и процеси. За съвсем кратко време пуска в действие монтажна линия, способна да произвежда до осем автомобила на ден.
Преди Втората световна война тази фабрика, разположена в Корсо Трапани, прави автомобилни купета с революционен за времето си дизайн, предусещайки автомобилните линии на колите на бъдещето. По същото време Пининфарина установява солидни връзки с чужди автомобилостроителни компании като General Motors и Renault, но започването на войната прекратява контактите му.
След войната Пининфарина се занимава с дизайн и производство отново на автомобили, като моделът Cisitalia заслужава място в Музея на съвременното изкуство в Ню-Йорк, като "една от осемте изключителни коли на времето". Автомобилът поставя нови стандарти за следвоенната епоха. Двадесет години по-късно музеят отново излага автомобил на твореца - Sigma, прототип на безопасен автомобил, получил признание в САЩ и света.
Незабавно след войната няколко световни автомобилни производители започват преговори с Пининфарина и съвместната му дейност с голямата автоиндустрия стартира с Nash Motor от Детройт /сега American Motors/. През 1952 г. Батиста се връща в Щатите за представянето на разработените от него Ambassador и Nash Healey. Той е и първият станал известен в историята на американското автомобилостроене дизайнер. През следващите години редица водещи компании се обръщат към него за помощ при планирането и подготовката за производство на редица от моделите си.
През 1958 г. Пинифарина завършва строежа на нов, построен по модерни стандарти завод с площ 75 000 кв. метра. Покритата част е 40 000 кв.м, а с дострояването през годините площта на предприятието достига 102 500 кв.м.
През 1961 г., след половин век активна дейност, Пинифарина прехвърля управлението на фирмата на сина си Серджо. Пинифарина продължава да пътува много, снима филми, посвещава се на още по-широка културна и благотворителна дейност.
През 1964 г. се открива професионалния възстановителния комплекс в Крулиаско по негови планове, изразяващи ентусиазма му към всичко което допринася за културното и професионално оформяне на младите работници.
През 1966 г., около месец преди смъртта си /3 април 1966 г./ е последното му появяване през широката публика, когато заедно с президента на републиката открива Центъра Пининфарина за студии и развитие. Между многото отличия и награди, получени от твореца през живота му се откроява "Почетния легион", връчен му лично от генерал Де Гол.
За шестдесетте си години творчески живот Пинифарина е удостоен с "Cavaliere del Lavoro", "Honorary Member of the Royal Society of Arts of London", почетен доктор е на факултета по архитектура на политехниката в Торино. Връчен му е златния ключ на Детройт, както и му е дадено почетно гражданство на най-автомобилния град в света.
Бащата на италианския спортен автомобил
Когато става дума за спортни автомобили, Италия е недостижима в класацията на най-добре изглеждащите и уникални коли. Когато покрай човек премине някоя италианска спортна "красавица" от рода на мазерати, ферари или Алфа-Ромео в тихия ореол на прекрасния си вид и цвят, той веднага си поисква да е зад волана й. Никоя от тях не прилича на друга, но всички имат общ "корен" и начало, чието име е Батиста Фарина.
Още първото му предприятие "Carrozzeria Pinin Farina" е предназначено за производство на специални каросерии за избран кръг от купувачи. Пининфарина не е производител на комплектни автомобили и разработките му са на базата на първите автомобили Аlfa Romeо, Hispano-Suiza, Lancia Dilambda, FIAT Ardita.
След войната ролята на първа "хубавица" е отредена на Cisitalia, обявена за "най-добрия израз на простота и красота в дизайна на автомобилите". През 50-е години Пининфарина произвежда 27 000 автомобила Alfa Romeo Giulietta Spider, след което сключва контракти за разработки с Peugeot, FIAT, Lancia, Alfa Romeo и Ferrari.
През 60-е години са разработени Ferrari Berlinetta, Lancia Flaminia, Austin A40, Morris 1100, Alfa Romeo Duetto, FIAT 124 Spider, Peugeot 404 и 504. FIAT Dino и Dino Ferrari.
Делото на баща си продължава синът, помогнал в разработката на такива известни модели като Dino Berlinetta Speciale, Ferrari 365 P, P5, 512S, Modulo, CR25, BMC 1800 Berlina, Alfa Romeo P33, Alfetta и Jaguar XJs.
